В един двор в кокошарника живеела кокошчица, на име Пъструшка. Тя си имала седем пухкави жълтички пиленца. Най-палавото пиленце се казвало Петльо.
Една лятна сутрин Петльо станал най-рано от всички и излязъл на двора. Духал прохладен вятър, на тревата блестяли капчици роса. Изведнъж на земята Петльо видял черна семчица. И решил да не я яде, защото бил чувал от стария гъсок, че всяка семчица може да се посади, да се полива с вода и после да покълне, да порасте и да стане цвете.
Петльо пъхнал семчицата в почвата и после я засипал с още пръст, донесъл в клюнчето си водичка и полял семчицата. Когато Пъструшка видяла, че Петльо не е в кокошарника, много се уплашила за детето си. Разтревожена, тя изтичала от кокошарника навън и започнала да обикаля из двора. Видяла детето си под ябълката. Пъструшка го попитала: „Какво правиш тук, Петльо?” А Петльо отвърнал: „Аз посадих една семчица и чакам да видя какво ще порасте от нея.” Пъструшка се усмихнала и казала: „От семчицата ще порасне красиво цветенце, но това няма да стане скоро. А дотогава трябва всеки ден да я поливаме.” В този момент при тях дотичали и другите пиленца. Те започнали дружно да носят в клюнчетата си водичка, за да поливат семчицата. И така те я поливали всеки ден, докато от почвата не се появило зелено кълнче, което расло, расло, расло, и с всеки изминал ден ставало все по-високо и по-високо.
И така, докато една сутрин, събуждайки се и излизайки от кокошарника, те видели голямо красиво цвете с жълти листенца. А в средата на цветето имало много черни семчици. Пиленцата попитала майка си: „А как се казва това цвете?”. Пъструшка им отвърнала: „Това е цветето Слънчоглед.” „А защо се нарича така?”- учудили се пиленцата. „Защото когато слънцето изгрее на небето, цветето обръща глава към него сякаш го гледа”- отговорила кокошчицата. Пиленцата още дълго се любували на слънчевото цветенце.
Автор: Олга Абих
Преведе от руски език: Йоанна Калешева
Илюстрираха: Димитрия Шинева, 7 г. и Лучия Иванова, 8 г.
Добави коментар