Срещу Великден

Срещу Великден

Бях малък тогава. Трябва да съм бил шест или седем годишен. Бяхме станали и седяхме край огъня.  А вън камбаните биеха.Господи, каква радост усещах тогава! Струваше ми се, че цялата земя се люлее в тези звукове, и ангели  пеят навън.Срещу големите празници всякога ни ушиваха по нещо ново, аз имах и друг брат, по-малък, но по-едър и по-своенравен от мен. Сърдеше се и плачеше за нищо и никакво. Той беше се разплакал тогава. Виждам ясно погледа на майка си, тоя незабравим поглед, в който имаше не укор и заплашване, а някаква кротка и тиха скръб.

Untitled-Мълчи – говореше му тя, – мълчи, синко! На такъв ден и птичките се радват, а ти плачеш.

Всяка нейна дума за мен беше несъмнена истина. Струваше ми се, че виждах червената зора на небето, черните клони на овошките и в тях птичките, които се събуждат, цвърчат и се радват, защото е Великден.

-Мълчи! – продължаваше майка ми. – Ще идем на черква. Ще възкръсне Иисус Христос. Той е погребан сега в каменен гроб, затворен и заключен. Пазят го войници. Но ще възкръсне.

-Как ще възкръсне? – питаше брат ми. Той неусетно беше се умирил и с още начумерен поглед и с умокрено от сълзи лице, захласнато слушаше.

-Как ще възкръсне? – разказваше майка ми, доволна, че ще умири брат ми. – Щом запеят „Хростос Възкресе”, той като малко птиченце ще хвръкне и ще иде на небето…

Отидохме на черква. Помня голямото множество хора, с ярко осветени лица от свещите. Помня тържествения и тайнствен обред през нощта. Но още по- ясно помня дълбокия мрак над морето от човешки глави и над разлюляните хоругви.

Аз често поглеждах нагоре. И ето запяха „Христос Възкресе”. Изведнъж – виждам го като сега – из черковната стряха изхвръкна малко черно птиче и като се подемаше лъкатушно, изгуби се в небето. Зарадван, обхванат цял от благоговеен трепет, аз прострях ръка и като посочвах със запалена свещ, извиках много високо, за да ме чуят всички:

-Ето го! Ето го!

Никой, разбира се, не ми обърна внимание, аз се засрамих и не можах да разбера това равнодушие на хората. Но сам аз чаках и видях, че всичко стана тъй, както майка ми разказваше и, главното, вярвах от всичката си душа.

Автор: Йордан Йовков

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *