Станислав Ваклинов e псевдоним на българския църковен писател за деца и възрастни
Станчо Визирев.
Роден е на 29 септември 1906 г. в гр. Пловдив. Бил е секретар на св. Доростолска и Червенска митрополия и редактор-уредник на сп. „Вяра и живот“ и на сп. „Детска вяра“. Починал на 24 март 1973 г. на 66 години.
През далечната 1945 година излязла от печат неговата книжка „Гласът на ангелчето“ с разкази и легенди за деца. По повод на нейната поява архим. Серафим (Алексиев) написал специален отзив. В него той споделя за Станислав Ваклинов, че е „похвално трудолюбив и безспорно талантлив наш църковен белетрист*“ и още следното:
„Новоизлязлата негова книга „Гласът на ангелчето” повдигна една завеса пред очите ми -именно завеса! Защото каквато е изненадата на зрителя, когато се вдигне в театъра тежката завеса и се открият пред погледа му чудните картини на пресъздадения от декорите приказен свят, такава беше и моята изненада, когато прочетох простичките, но трогателни разказчета, съставящи съдържанието на книжката. Не че съм смаян от неочаквани постижения на един познат писател,… защото аз лично всякога съм чувствал колко много може перото на Станчо Визирев, а просто някак си съм изненадан и трогнат от детската простота и искреност, с която той тук разказва. … той е топъл, безизкуствен, благ и затуй така затрогващ…той непрекъснато разговаря със сърцето на читателя… събужда умиление и извиква сълзи. А какво по-сигурно доказателство за един автор, че е постигнал целта си, от сълзите на читателя!
Ст. Визирев не твори, за да запълва празното си време с приятна занимавка. Та той няма празно време. Аз знам отлично това. Ст. Визирев пише, за да изпълни един върховен дълг. И в „Гласът на ангелчето” той остава верен на своето призвание – чрез изкуството си да възпитава и облагородява…. Той просто ти разказва за някое добро дете и ти, затрогнат до сълзи, пожелаваш сам да станеш добър... Ето тъкмо поради тия си високи художествени и етични качества аз вярвам, че „Гласът на ангелчето” ще има голям успех, какъвто и напълно заслужава. Нищо така добре не може да облагородява детските сърца както подобни книги. Затуй ние най-горещо препоръчваме книгата „Гласът на ангелчето”, като желаем тя да стане приятел на всяко дете.
Бог да благослови успеха й!“**
Така се и получило – за много от читателите „Гласът на ангелчето” (с илюстрациите на талантливия художник Вадим Лазаркевич) станала любима книжка. Някои я запазили за цял живот – и за своите деца и внуци. И днес (повече от 77 години) след нейната поява, тя продължава да е търсена.
Станислав Ваклинов написал още немалко истории за децата, публикувани в отделни сборници с разкази или в списания като “Детска вяра“, „ Християнка“ и др. Те също са така вълнуващи, затрогващи и вдъхновяващи към добро.
*белетрист– писател, автор на художествена проза.
**Публикувано в „Православен мисионер“, год. ХІV – 1946, кн. 1(текста е цитиран със съкращения) източник https://budiveren.c
Добави коментар