Приказка от Малайзия
Веднъж в една дъждовна вечер под дървото седяха маймуната Кра и жабата Раонг и се оплакваха една на друга от студа.
— Кррх-кррх! — кашляше Кра.
— Хут-хут-хут! — квакаше Раонг.
Омръзна им да се мокрят под дъжда и да треперят от студ. Те се разбраха на следващия ден да отсекат дървото и от кората му да направят топла колибка. Ала на сутринта слънцето светеше така ласкаво, че Кра се наслаждаваше на топлината и светлината му, седейки на върха на дървото, а Раонгсе беше разположила недалеко от неговите корени и си правеше слънчеви бани.
Най-накрая Кра се спусна от върха на дървото и възкликна:
— Е, приятелко, как се чувстваш?
— О, прекрасно! — отвърна Раонг.
— Хайде да правим колибата! — предложи Кра.
— Ти пък! — отвърна Раонг. — Ще успеем утре да я построим. Дай днес да се попечем на слънце. Толкова е топло и хубаво!
— Добре, и утре е ден. Утре ще строим! — съгласи се безгрижната Кра.
И цял ден те се радваха на слънчевото време.
Вечерта отново започна да вали дъжд. На другия ден те пак стояха зяедно под рървото и се оплакваха от студа и влагата.
— Кррх! — кашляше маймуната.
— Хут-хут-хут! — квакаше жабата.
И те отново се уговорили на следващия ден да отсекат дървото и да си построят топла колиба. Но на сутринта слънцето отново светеше така ярко, че Кра се наслаждаваше на неговата топлина на върха на дървото. А Раонг събираше слънчеви лъчи излегнала се до дървесните корени. Кра напомни пак за вчерашната уговорка, но Раонг отново възразила:
— Ама защо да разваляме този така прекрасен ден? Колибката може да почака до утре.
И всеки път се случвало едно и също нещо. Така продължава и до днес. Кра и Раонг все еще седят под дървото, мрънкат, охкат и се жалват на студеното и влажно време.
Добави коментар