Преподобни Антоний Велики

Преподобни Антоний Велики

Преподобни Антоний Велики

Чества се на 17 януари

Свети Антоний Велики се родил в Египет през 251 година в семейството на благочестиви и богати родители, които го възпитали в християнска вяра. Той имал тих, спокоен и добросърдечен нрав. От малък се стремил към уединение и размисъл, и рано усетил желание да служи на Бога. Когато бил на осемнадесет години родителите му починали и той поел грижата за наследеното имущество и за възпитанието и отглеждането на малката си сестра. Така разбрал, колко е трудно да служиш на двама господари- на Бога и на света. Душата му копнеела  да посвети живота си на Бога.5.2

Веднъж, отивайки към църквата, той си мислел за Христовите апостоли, които оставили всичко, за да тръгнат след Христос. Влизайки в храма чул евангелските слова: „ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето” (Мат.19,21). Тези думи били сякаш продължение на неговите собствени мисли и Свети Антоний ги приел като благословение от Бога да се отдаде на богоугоден живот.

Скоро след това той продал  наследеното имущество и раздал всичко на бедните, а грижите за сестра си поверил на почтени девици, посветили живота си на Бога.

В онези времена в Египет вече имало отшелници и Свети Антоний последвал техния пример. В началото той заживял недалеч от родното си място, уединявайки се в опустяла каменна гробница. Той започнал служението си на Бога като послушник. Послушничеството се състои в утвърждаване на християнските добродетели в човека и в усвояване на порядките на монашеския живот под ръководството на опитни монаси. Свети Антоний посещавал известни тогава отшелници и от всеки от тях се учел на нещо: на строго въздържание в храната, постоянна молитва, трудолюбие, търпение, твърда вяра в Христа. Така минали 15 години.5.3

Единствената храна на Светеца била хляб със сол, които му носел един селянин в замяна на кошниците, които изработвал Свети Антоний.  Той пиел само вода. В молитва и труд минавали дните му. На този начин на живот го научил сам Господ.  Живеейки така трудно, с толкова много лишения и в усамотение, най-тежка за него била борбата с мислите. Веднъж, измъчван от тях, Свети Антоний въздъхнал: „Господи, искам да се спася, а мислите не ми позволяват”. Изведнъж той видял как някой, който прилича на него седи и работи, а след това става и започва да се моли, след молитвата отново сяда да работи, а после  отново се моли, и пак се труди. „Прави така и ще се спасиш!”, – му казал ангел Господен.

Когато станал на 35 години Свети Антоний преминал от другата страна на реката Нил и заживял на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизане и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Свети Антоний живял тук цели 20 години. Един ден при него дошли няколко подвижници и дълго го викали да се покаже. Когато най-накрая той излязъл, всички били удивени от светлия му облик, който не показвал по никакъв начин следите на тежкия живот, който бил водил Светията. Небесен мир царствал в душата му и се отразявал на лицето му. Спокоен, сдържан, еднакво приветлив към всички, старецът скоро станал отец и наставник на много хора. Пустинята се оживила. По околните планини изниквали манастири, появявали се отделни килии на пустинножители.  Свети Антоний не давал на своите ученици някакви определени правила за монашески живот. Той се грижел само за това, да вкорени в тях благочестиво настроение, внушавал им преданост на волята Божия, молитва, отречение от всичко земно, постоянен труд. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.

5.4.След време, в желанието си отново да се усамоти, Свети Антоний оставил и това място и се поселил още по-навътре в пустинята. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Ала хората го намерили и там. Идвали при него за молитва и наставление, водели му болящи, а той се молел за тях и ги изцелявал.

Свети Антоний живял в пустинята вече 70 години, когато започнал да го смущава горделив помисъл за това, че е най-велик от всички тук. Той се молел на Бога да го избави от този помисъл и получил откровение, че един отшелник много по-рано от него живее в пустинята и служи по-вярно на Бога от него. Антоний станал рано сутринта и тръгнал да търси този неизвестен никому подвижник. Цял ден вървял без да срещне никого. На сутринта продължил пътя си през пустинята. Забелязал силуета на вълчица, която го завела до един ручей, а до ручея имало пещера. Там живеел Светият старец  Павел Тивейски. Той живеел в пустинята вече цели 90 години.

Двамата старци се зарадвали един на друг, прегърнали се, а една врана долетяла и им донесла цял хляб. Свети Павел Тивейски възкликн5.5ал: „Щедър и милостив е Господ, – ето вече колко години всеки ден получавам от Него по половин хляб, а днес, заради твоето идване, Той изпрати- цял.”

На следващата сутрин Павел открил на Антоний, че скоро ще си отиде от този свят и го помолил да му донесе мантията на Свети Атанасий, с която да покрие тялото му. Антоний побързал да изпълни желанието на светия старец. Той се завърнал и разказал на братята за чудната среща със Свети Павел. Взел мантията на Свети Атанасий и тръгнал обратно към пещерата на Свети Павел Тивейски, а по пътя го видял как се възнася на небето сред сонм от ангели, пророци и апостоли.

Преподобни Антоний завършил своя земен път в 356 година, когато бил на 106 години и заради своите подвизи бил наречен Велики. Светите му мощи били пренесени в Александрия, а сега се намират в град Арл в Южна Франция.

Подготви: Йоанна Калешева

Илюстрация (ч.б.) от Деян Веков

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *